Толкин нарича християнството “истинския мит”1, защото наистина се е случило, се случва и ще продължи да се случва. Християнството е пълнотата на истината. Поради тази причина то е архетипът, то е космическият “шаблон”, в който всички други истории намират своя източник.
В наши дни употребяваме “мит” в отрицателния смисъл на измислица, но митовете в оригиналния смисъл са истории, разкриващи структурата на действителността. Те са като словесни отпечатъци на най-дълбоката истина, изразена в образи и сюжети. Те разкриват историята, в която живеем, и нашата роля в нея.
В този смисъл християнската история съдържа пълнотата на истината за всичко видимо и невидимо. Библията е кондензирано словесно изложение на Истинския мит. Всички възможни сюжети се съдържат в нея в тяхната пълнота и на правилното им място във всеобемащия сюжет на Христовия кръст, който се явява център на цялото Творение.
Християнството не е един мит сред много, то е истинският мит, то е митът, от който ние сме част.
Ако християнството не е истина, нито една история не би могла да бъде. Всички истории черпят своята истинност от причастността си към Архетипа. Християнството е историята, която осмисля всички други истории.
Ако си представим Библията като архивиран файл, апокрифната литература представлява разархивирането на различни части от съдържанието му. Дори вътре в самата Библия има йерархия на текстовете, на върха на която стоят Евангелията, а всички останали книги сочат към тях2. Това важи и за всяка друга литература. Както Кръстът е център на цялото Творение, така Евангелията са център на литературата. Всички митове, всички истории имат за свой репер Евангелията.3
Когато Толкин написва Властелинът на пръстените, той настоява, че това не е алегорична творба, а опит за разказване на митологичен сюжет, в чиито основи лежи християнският светоглед.4 Християнството е архитектурната структура на творбата, в рамките на която се разгръща действието.
“Властелинът на пръстените” е, разбира се, фундаментално религиозна и католическа творба - първоначално несъзнателно, но съзнателно по време на ревизията. Затова не съм сложил, или съм изрязал, на практика каквито да било препратки към “религията”, култовете и религиозните практики във въображаемия свят. Религиозният елемент е абсорбиран в самата история и символизма.
Дж.Р.Р. Толкин, писмо 142 от сборника на Humphrey Carpenter
Толкин обаче отива дори още по-далеч и твърди, че не просто отявлено християнските истории са отражение на християнството, а всички истории са.5 Дори лъжата е само изкривяване на истината, паразитира върху нея. Лъжата не може да бъде без истината. Дори даден текст да сочи встрани от Евангелието, неговата отправна точка е самото Евангелие. Подобно мнение изразява и св. Василий Велики в неговото обръщение към младите6, в което ги насърчава да четат дори езическа литература, стига да са като пчели, които внимателно подбират от кои цветя да вземат прашец, заобикаляйки бодлите, тъй като всяка истина е от Бога, независимо къде я откриваме.
Този Истински мит осмисля и нашия живот. Историята на Творението е историята, която Бог разказва. Ние всички сме част от Божествената история. Дори този текст е част от нея - едно субтворение7, допуснато в света от Разказвача. Бидейки по образ Божи, ние сме съ-творци, макар и не от нищо. Ние творим умствени образи и сюжети с думи, Божествените думи пък изтъкават действителността.8 Ако искаме да открием смисъла в живота си, трябва да преоткрием своята роля в Истинския мит.
Има един страхотен разговор между Толкин и К.С. Луис, пресъздаден в документалния филм Tolkien’s The Lord of the Rings: A Catholic Worldview, в който двамата си говорят за митовете и Толкин успява да посее семето на вярата в Луис, който по онова време е атеист.
Те пък сочат към Вседържителя Христос.
И тъй като Евангелията сочат към Христос, така всичко в света, включително всяка литература, сочи към Него.
Това не са точни негови думи, а грубо обобщение на някои от идеите в писмата му и есето On Fairy-Stories.
Термин на Толкин, означаващ “подтворение”, т.е. творение в творението.
Вижте Космическата мистерия.